През юни 2025 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува доклада „Empowering the Workforce in the Context of a Skills-First Approach“, част от поредицата OECD Skills Studies. Документът очертава фундаментална трансформация в начините, по които се възприемат, признават и използват уменията в съвременния трудов пазар. Публикуван в контекста на задълбочаващи се цифрови, зелени и демографски трансформации, докладът е изключително уместен за развитието на системите на професионално образование и обучение, които са призвани да се адаптират, отговаряйки на динамичните промени в търсенето на умения.

Какво представлява подходът „първо уменията“?

Подходът „първо уменията“ (skills-first approach) се основава на идеята, че демонстрираните умения и компетентности следва да бъдат основният фактор при подбора на кадри, а не формалните квалификации, придобитите звания или предходните длъжности. Това означава по-малко акцент върху дипломи и повече върху това какво човек реално може да прави, независимо дали е учил във формална система, преминал е през неформално обучение, или е натрупал опит чрез работа.

Тази парадигма се заражда в отговор на нарастващите предизвикателства пред трудовите пазари: остър недостиг на кадри, бързо развиващи се технологични и устойчиви индустрии, както и необходимостта от по-голяма включеност и гъвкавост в достъпа до заетост.

Все повече хора активно демонстрират своите умения

Докладът потвърждава, че все повече хора, особено млади професионалисти, активно показват своите умения чрез цифрови платформи. Между 2018 и 2023 г. делът на лицата, които добавят умения към профилите си в платформи като LinkedIn, се е удвоил — от 1.5% на 3.2%. Средният брой посочени умения също нараства – от 10 през 2018 г. до над 12 през 2023 г.

Има ясни демографски различия – жените по-често показват цифрови умения, докато мъжете – „зелени“ компетентности, свързани с устойчивостта. Това не е само отражение на професионални траектории, а и стратегия за борба със стереотипите.

Системите за ПОО следва да подкрепят учащите не само в придобиването, но и в ефективното представяне и валидиране на уменията – чрез дигитални портфолиа, микроудостоверения и включване в социални платформи с професионален фокус.

Увеличава се търсенето на умения, валидирани чрез алтернативни механизми

Работодателите все по-често разчитат на умения, видими чрез микроудостоверения, баджове и сертификати от онлайн курсове. Въпреки това, доверието в такива доказателства остава неравномерно. Малките и средни предприятия често не разполагат с капацитет да интерпретират и валидират умения от алтернативни източници.

Необходими са национални и европейски рамки за стандартизиране и валидиране на умения – чрез инструменти като ESCO, DigComp, GreenComp и системи за цифрови удостоверения (напр. Europass Digital Credentials).

Навлизане на практики за подбор, базирани на умения

В периода 2023-2024 г. 14% от търсенията в платформата LinkedIn от страна на работодатели са били базирани само на умения, а едва 1% – едновременно на умения и наличие на дипломи. Това ясно показва прехода от традиционен към компетентностен модел на подбор. Същевременно, под 20% от работодателите са премахнали напълно изискванията за диплома.

Програмите в системите за професионално образование и обучение следва да изграждат системи за представяне на резултатите от учене по начин, който да бъде четим и разбираем за работодателите. Акцентът трябва да бъде поставен върху измерими резултати от учене и практическо приложение.

Образованието все още е критичен фактор за достъп до възможности – но не и единствен

Докладът подчертава, че макар уменията да стават централни, образователното ниво остава решаващо за достъпа до ресурси за валидиране на умения. През 2023 г. лица с магистърска степен са демонстрирали и показали наличие на средно над 14 умения, а тези с по-ниско образование – едва 11. Цифровата грамотност и способността за самооценка се превръщат в ключови променливи.

Нужно е системите за ПОО да насърчават универсален достъп до ресурси за валидиране и признаване на умения – включително чрез услуги за консултиране и ориентиране, както и механизми за признаване на неформално и самостоятелно учене.

Рискове, свързани с пристрастие, фрагментация и трудовите права

Докладът посочва, че автоматизираните инструменти за подбор и зле дефинирани системи за оценка на уменията могат да възпроизведат съществуващи неравенства. Освен това, ориентирането към умения, а не към позиции и длъжности, може да подкопае трудовите права, особено в системи, където правата са обвързани с формални квалификации.

Въвеждането на подхода „първо уменията“ трябва да върви ръка за ръка с политики за социална защита, прозрачност, етични алгоритми и стандарт за признати умения. Ролята на публичния сектор като пример и гарант на добри практики е критична.

Препоръки за последващи действия

Докладът очертава четири основни посоки за политически действия:

1. Създаване на стандартизирани рамки за валидиране на умения, включително признаване на микроудостоверения и цифрови баджове.
2. Инвестиране в цифрово и продължаващо обучение – особено за възрастни с ограничен достъп до формално образование.
3. Укрепване на системите за трудов пазар и умения – чрез подобрено събиране на данни и прогнозиране на потребностите.
4. Пример от страна на публичния сектор – чрез премахване на изисквания за дипломи в конкурси и въвеждане на подбор, базиран на умения.

Какво означава това за системата на ПОО?

Подходът „първо уменията“ изисква цялостно преосмисляне на дизайна и функциите на ПОО:

• Програмите следва да бъдат структурирани около резултати от учене, които са свързани с реалните изисквания на работното място.
• Връзките с индустрията следва да се задълбочат чрез съвместно разработване на учебни програми и механизми за валидиране.
• Необходима е по-ясна връзка между ПОО и системите за признаване на умения, включително чрез въвеждане на микроудостоверения и цифрови удостоверения.

Докладът на ОИСР не просто очертава тенденция, той предлага системна визия за бъдещето на труда и образованието. За националните системи за професионално образование и обучение това е знак за действие. България, като част от европейското образователно пространство, трябва не само да следва тези тенденции, но и да ги интегрира стратегически – чрез политики за валидиране, промяна в подхода на предоставяне на ПОО, въвеждане на цифрови удостоверения и насърчаване на по-широк достъп до обучение, основано на реални умения.

Национален експертен екип по ПОО към ЦРЧР