Европейски индекс на уменията и къде се позиционира България през 2024
Европейският индекс на уменията (European Skills Index, ESI) е композитен индикатор, разработен от Cedefop (за оценка на представянето на страните от ЕС в три ключови области, свързани с уменията: развитие на умения, активиране на умения и съответствие на уменията.
Изт. Cedefop
Трите стълба на Европейския индекс на уменията
Развитие на уменията
Тази област оценява качеството и приобщаването на системите за професионално образование и обучение. Включва отделни показатели като степен на участие в образованието, качество на образованието и брой завършили в конкретни области. Включени са подстълбове, за да се направи разграничение между задължителното образование и други дейности за образование и обучение (учене през целия живот). Подстълбът на основното образование се състои от 3 показателя за измерване на качеството, участието и постиженията в задължителното образование: съотношение ученик/учител в предучилищното образование; дял на населението на възраст 15-64 години с най-малко средно образование; и резултати по четене, математика и природни науки (на 15 години). Подстълбът за обучение и друго образование се състои от 3 показателя за измерване на участието и постиженията в дейности за учене през целия живот – участие в скорошно обучение, участие в ПОО и постигане на високи цифрови умения.
Активиране на умения
Тази област измерва прехода от образование към работа и ефективността на политиките на пазара на труда за активиране на умения. Индикаторите включват нива на участие на пазара на труда, нива на безработица и дял на младите хора, които не са в образование, заетост или обучение (NEET).
Подстълбът „Преход към работа“ включва 2 показателя за измерване на прехода от образование към заетост – преждевременно напуснали обучение и наскоро завършилите в заетостта. Подстълбът за участие на пазара на труда се състои от 2 показателя за измерване на нивата на активност на различни групи от населението: процент на активност на „основното“ работещо население (25-54 годишни) и степента на младежка активност (20-24 годишни).
Съответствие на умения
Този компонент оценява доколко уменията отговарят на нуждите на пазара на труда. Включва показатели като несъответствието между квалификациите и изискванията за работа, свръхквалификация, недостатъчна квалификация и степента на недостиг и излишък на умения.
Включени са подстълбове, за да се разграничат недостатъчното използване на уменията и несъответствието между уменията. Подстълбът за използване на уменията се състои от 2 показателя за измерване на различни аспекти на недостатъчното използване на уменията – дългосрочна безработица и непълната заетост на работниците на непълно работно време (тези, които декларират, че работят на непълно работно време, защото не могат да намерят работа на пълно работно време). Подстълбът за несъответствие на уменията се състои от 3 показателя за измерване на различни аспекти на излишък или недостатъчно използване на умения на пазара на труда – процент на свръхквалификация (тези с висше образование, които имат работа, която не го изисква), нископлатени работници (завършили висше образование, които са с ниски доходи) и несъответствие на квалификацията (степента, до която нивото на образование на всеки служител съответства на нивото на модално образование за всяка професия във всяка индустрия).
Цели на Европейския индекс на уменията
ESI позволява на държавите да сравняват представянето си в развитието на уменията, активирането и съвпадението с други държави от ЕС. ESI предоставя насоки за политиците да подобрят своите национални стратегии за умения. Индексът предлага прозрачна и сравнима мярка за постиженията на уменията в ЕС, като помага на заинтересованите страни да разберат динамиката на уменията в различните региони.
ESI повишава осведомеността сред публичния и частния сектор относно важността на развитието на уменията, активирането и съпоставянето. Сложната методология използва данни от различни източници, включително Евростат, ОИСР и национална статистика. Това включва сложни изчисления за агрегиране и нормализиране на различни индикатори в един общ резултат. Като предоставя ясна и изчерпателна картина на представянето, свързано с уменията, Европейският индекс на уменията помага за насърчаването на по-квалифицирана и адаптивна работна сила в цяла Европа.
Актуални данни за България
България се класира на 26-то място от 31 държави в Европейския индекс на уменията през 2024 г. с общ резултат 41. По отделните стълбове тя се класира, както следва:
- 29-то място в развитието на уменията (резултат: 34,3)
- 29-то в активирането на умения (резултат: 25,9)
- 15-то в съпоставяне на умения (резултат: 62).
Изт. Cedefop
Най-високо класираните показатели за България в сравнение с други страни са недостатъчно заети на непълно работно време (0,39%, 2-ро място) и несъответствие на квалификациите (25,5%, 6-то място).
От друга страна, най-слабите показатели са скорошно обучение (1,7%, ранг 31) и степен на активност (на възраст 20-24) (40,8%, ранг 31). През последните седем години общото класиране на България е намаляло от 25-то място през 2017 г., което е спад с 1 място. През това време общата му оценка се е повишила от 30,7 на 41. Индикаторите, които са се подобрили най-много (по отношение на техните нормализирани резултати и отчитане на посоките на индикаторите) са дългосрочната безработица (6,1% през 2017 г. до 2,3% през 2024 г. ) и процент на свръхквалификация (завършили висше образование) (34,1% през 2017 г. до 28,8% през 2024 г.). Показателите, които са показали най-голям спад, са нископлатени работници (ISCED 5-8) (3,4% през 2017 г. до 11,5% през 2024 г.) и процент на активност (на възраст 20-24 години) (42,1% през 2017 г. до 40,8% през 2024 г. ).
Национален експертен екип по ПОО към ЦРЧР