На 9 март 2026 г. Съветът на Европейския съюз прие Препоръка относно човешкия капитал в Европейския съюз, която поставя развитието на уменията, образованието и обучението в центъра на политиките за конкурентоспособност, устойчив растеж и социална кохезия.

Документът се вписва в по-широката рамка на Европейския стълб на социалните права, „Съюза на уменията“ и Европейското пространство за образование, като подчертава необходимостта от интегриран и системен подход към развитието на човешкия капитал.

В този контекст, човешкият капитал се разглежда не само като социален ресурс, а като ключов фактор за икономическа устойчивост, иновации и стратегическа автономност на Европейския съюз.

Препоръката идентифицира редица структурни предизвикателства, които оказват пряко въздействие върху системите за образование и обучение и тяхната способност да отговорят на динамичните потребности на пазара на труда.

Недостиг на умения и работна сила

Недостигът на квалифицирани кадри остава устойчив и широко разпространен в ЕС:

• 68 % от предприятията отчитат недостиг на умения като сериозен проблем;
• 77 % посочват, че той възпрепятства дългосрочните инвестиции;
• процентът на свободните работни места достига 2,0 % през 2025 г.

Недостигът е особено изразен в стратегически сектори като здравеопазване, строителство, транспорт, инженерни дейности и информационни технологии.

Технологичен и зелен преход

Ускореното развитие на технологии като изкуствения интелект, киберсигурността и анализа на данни значително променя профила на търсените умения:

• до 2027 г. ще бъдат необходими между 6,2 и 7 милиона специалисти, свързани с ИИ;
• около 60 % от работната сила ще се нуждае от умения в областта на ИИ;
• установен е недостиг от приблизително 300 000 специалисти по киберсигурност.

Паралелно с това, зеленият преход създава ново търсене на умения в области като енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници и кръгова икономика.

Дефицити в основните умения

Данните показват влошаване на резултатите по ключови базови умения:

• около 30 % от учениците имат ниски резултати по математика;
• над 40 % от учениците не притежават основни цифрови умения;
• значителен дял от възрастното население среща затруднения с грамотността.

Тези тенденции подкопават способността на системите да изграждат устойчива основа за учене през целия живот.

Ограничено участие в учене през целия живот

Участието на възрастните в обучение остава значително под целевите равнища:

• 39,5 % участие при цел от 60 % до 2030 г.;
• едва 11,3 % участие сред нискоквалифицираните лица;

Това ограничава възможностите за адаптация към структурните промени на пазара на труда.

Ролята на образованието и обучението

Препоръката подчертава, че системите за образование и обучение са основен инструмент за развитие на човешкия капитал и за справяне с икономическите и социалните трансформации.

Въпреки това, те са изправени пред редица предизвикателства:

• несъответствие между придобитите и търсените умения;
• неравен достъп до качествено образование;
• недостатъчна интеграция на цифрови технологии;
• недостиг на квалифицирани учители;
• ограничена привлекателност на определени направления.

Професионалното образование и обучение е ясно позиционирано като ключов инструмент за справяне с недостига на умения и за подкрепа на икономическите трансформации.

Данните показват, че:

• равнището на заетост на наскоро завършилите ПОО достига 80 %;
• при участие в обучение чрез работа заетостта достига 84,3 %;

Въпреки това, системите за ПОО са изправени пред предизвикателства, свързани с недостатъчна привлекателност, ограничено участие в STEM направления, както и устойчиви стереотипи, включително по отношение на пола.

Основни препоръки към държавите членки (2026–2027)

Препоръката формулира шест приоритетни направления за действие:

1. Справяне с недостига на умения

Държавите членки се насърчават даразвиват умения в стратегически сектори (STEM, ИКТ, ИИ), да засилват партньорствата между образование, бизнес и публични институции, да ускорят признаването на квалификации и да намалят регулаторните бариери.

2. Укрепване на основните умения

Акцент се поставя върху грамотност, математически, цифрови и граждански умения, ранно детско образование и грижи, подкрепа за уязвими групи, развитие на критично мислене и ИИ грамотност

3. Укрепване на професионалното образование и обучение

Предвиждат се мерки за повишаване на привлекателността на ПОО, увеличаване на участието в STEM направления, насърчаване на мобилността (минимум 12 %), разширяване на ученето чрез работа, осигуряване на достатъчен брой обучители.

4. Подобряване на висшето образование

Включва увеличаване на капацитета в STEM области, развитие на програми в ИКТ и ИИ, насърчаване на участието на жени, засилване на транснационалното сътрудничество.

5. Инвестиции в умения

Държавите членки следва да осигурят ефективни публични инвестиции, да стимулират частни инвестиции, да развиват публично-частни партньорства и да прилагат механизми за оценка на въздействието

6. Развитие на аналитични данни за уменията

Акцентът е върху използване на големи данни и ИИ, интегриране на данни в политиките, подобряване на прогнозите за уменията, подкрепа за кариерно ориентиране.

Препоръката на Съвета относно човешкия капитал поставя ясен акцент върху необходимостта от ускорени, координирани и системни действия за развитие на уменията в ЕС. В този контекст, образованието и обучението – и по-специално професионалното образование и обучение – следва да играят централна роля в отговора на икономическите и социалните предизвикателства.

Успешното прилагане на Препоръката ще зависи от способността на държавите членки да осигурят стратегическа координация между политики и системи, да мобилизират адекватни инвестиции, да изградят ефективни партньорства и превърнат данните в основа за вземане на решения. Това изисква не допълнителни стратегии, а последователно и целенасочено прилагане на вече идентифицираните приоритети.

Национален експертен екип по ПОО към ЦРЧР