Българско участие в Women in Digital Summit 2025: фокус върху координацията между политики и данни в ИКТ

На 13 и14 ноември в Брюксел се проведе Women in Digital Summit 2025 – ключово събитие на Европейската комисия, посветено на дигиталните умения, равнопоставеността и стратегиите за привличане на повече момичета и жени към ИКТ секторa. Самият формат обедини два важни процеса – Women in Digital Forum и Advanced Digital Skills Summit – и събра експерти от над 25 държави, ангажирани с дигитализация, образование, корпоративни политики и равен достъп до технологии.

В събитието участва и Ирина Димитрова, представител на Националния експертен екип по ПОО (National VET Team).

Основни акценти от събитието

Програмата на Women in Digital Summit и паралелния Advanced Digital Skills Summit очертаха ясната картина на европейските приоритети: развитие на дигитални таланти и реално приложение на данните и структурни решения за дефицита на умения. Анализът на състоянието на дигиталните умения поставиха фокус върху системните пропуски в политиките и недостига на кадри. Последваха интересни панели за управление на дигиталната трансформация – от ролята на националните институции до практиките на големи корпорации, водещи в ИКТ сектора, за изграждане на висококвалифицирани таланти. Паралелните сесии дадоха практични модели: как индустрията изгражда пътища за развитие на талантите, как липсата на признати умения блокира мобилността и защо програмите за повишаване на квалификацията и развиване на лидерството в ИКТ програми изисква нов подход към партньорствата между компании, доставчици на ПОО и университети.

Съдържателните панели добавиха конкретика – примери от компании за развиване на AI таланти, анализ на това дали програмите за преквалификация може да стане източник за нови професии и профили в ИКТ, както и обсъждане на предизвикателствата пред европейските стратегии за дигитални умения. Вторият ден премина през серия ключови теми: лидерство, ролята на жените в AI, представянето на Women in Digital Index 2025, както и политически и институционални инициативи от държавите членки. Всичко това доведе естествено до експертните работни сесии на WiD Forum – включително и тази, в която България участва пряко.

Women in Digital Index: как изглежда пътеката за развитие на талантите в числа

В рамките на събитието беше представен и Women in Digital (WiD) Index – единственият композитен индикатор на ЕС, който измерва и проследява равенството между половете в ИКТ и дигиталния сектор. Индексът работи върху следната логика – ако искаме да видим повече жени в технологично лидерство, трябва да следим какво се случва по цялата пътека – от ранните STEM избори в училище, през участието в ИКТ обучение и заетост, до управленските позиции. Затова WiD Index използва т.нар. „pipeline approach“, показващ къде точно се къса веригата.

Новите данни поставят държавите членки в общо класиране, като за всяка страна се виждат резултатите по трите ключови етапа: от STEM, през участие в ИКТ чрез образование, обучение и заетост, до лидерство.

България присъства със своя профил в индекса – детайлите са достъпни на следния линк – https://index.widigital.eu/index .

Основни акценти от тематичната паралелна сесия „Mind the Gap: Coordinating Policy & Data across ICT“

Тази сесия беше част от работата на тематичната група ICT Education към Women in Digital Forum. Тя се ръководи от Рут Мартинес-Лопес и проф. Илкер Демиркол от Universitat Politècnica de Catalunya (UPC / Barcelona Tech) – най-големият технически университет в автономната област Каталуня и водеща институция в областта на дигиталните технологии и инженерното образование. Сесията имаше ясна цел: да очертае разрива между политики, данни и реалното им приложение в образованието и да предложи решения, които държавите членки могат да прилагат устойчиво.

Сесията беше структурирана в три направления:

1. Изследвания и данни

Ангелина Бикова и Барбара Гьостьотенмайр откроиха системния проблем с разнородните и несъвместими данни в Европа. Текущите индикатори показват резултати, но не показват процеса – как училищата постигат успех или къде точно възникват бариерите. Изводът беше категоричен – без обща таксономия и интегрирана рамка за данни политиките остават трудно измерими.

2. Политики и управление

В този сегмент Ирина Димитрова, ръководител на подгрупата Policy & Governance, представи националния опит на България и ключови наблюдения от системите за ПОО и развитие на дигитални компетентности.

В своето изложение се подчерта, че Европа разполага със стабилни стратегически рамки – Digital Education Action Plan, препоръките на Съвета и ангажиментите от Декларацията от Хернинг – както и с доказани инициативи като Girls Go Circular и FEMIN-ICT. Данните и изследванията обаче разкриват един и същ модел – равнопоставеността остава незавършен процес, гендерните различия в дигиталната грамотност се появяват още в ранна възраст, а ниската увереност отблъсква момичетата от STEАM.

Проблемът не е в липсата на знания или политики, а в липсата на механизми за практично приложение. В много държави включването все още е рядка добра практика, а не изискване, STEAM профилирането започва твърде късно, а наличните данни описват статистическите данни (колко жени работят в ИКТ), но не процеса (как училищата постигат това).

Именно тук идва ролята на Policy & Governance подгрупата – да изгради оперативния мост между политика и класна стая чрез конкретни инструменти — минимален стандарт за включване, интегриране на специален компонент в DigCompEdu и SELFIE, програма за микроудостоверения по Gender-Responsive ICT Pedagogy, механизми за подкрепа на преходите между образователните нива и Classroom Evidence Lab като лек и реално използваем модел за събиране на данни.

Целта е политиките да станат изпълними, измерими и разпознаваеми на практика, така че промяната за момичетата в ИКТ да бъде не декларация, а системен резултат.

3. Свързване на доказателства и политика

Далибор Тодорович подчерта класическия разрив: качествени изследвания има достатъчно, но политиците рядко ги използват. Или ги използват постфактум, когато вече не са релевантни. Според него решението е ясно – механизъм за непрекъснат обмен между анализаторите и институциите, а не формални консултации веднъж годишно.

Тематична кръгла маса

Сесията завърши с кръгла маса, модерирана от Барбара Гьостьотенмайр.
Сред експертите, които участваха, беше и Ирина Димитрова, заедно с Игор Пешек, Егля Челесиене, Зейнеп Шахин Тимар и Ангелина Бикова.

Отговорите стигнаха до два ключови извода:

1. Видимост и достъп – момичетата трябва да виждат реални женски модели в ИКТ, а не абстрактни кампании.
2. Пътеки, а не лозунги – трябва да има ясни, достъпни, адаптивни образователни маршрути, подкрепени с данни, ориентирани към умения и без стереотипи.

Национален експертен екип по ПОО към ЦРЧР