На 23 октомври 2025 г. CEDEFOP проведе мащабен виртуален семинар „Microcredentials and the Future of Learning“, който събра представители на Европейската комисия, изследователи, социални партньори и експерти от мрежата ReferNet.
Основната цел на събитието бе да се изследва разнообразието и ролята на микроудостоверенията извън формалното образование, тяхната свързаност с пазара на труда, както и механизмите за качествено осигуряване, признаване и социална приобщаемост.

Европейският контекст: от политика към практика

Встъпителната сесия, ръководена от Мара Бруджия, заместник-директор на CEDEFOP, и Джордж Костакис, координатор на Департамента за професионално образование и квалификации, очерта рамката на европейския подход към микроудостоверенията.
Анна Банчик (DG EMPL, Европейска комисия) представи политическата визия зад инициативата, залегнала в Препоръката на Съвета от 2022 г.

Както се подчерта, микроудостоверенията, подчерта тя, са инструмент за:

• видимост и преносимост на уменията;
• валидиране на неформално и информално учене;
• по-достъпно и качествено учене през целия живот;
• дигитално, разбираемо и съпоставимо удостоверяване на компетентности.

В рамките на инициативата Skills Portability, Европейската комисия подкрепя включването на микроудостоверенията в националните квалификационни рамки и въвеждането на адаптирани механизми за осигуряване на качество, които да гарантират доверието и съпоставимостта между различните държави членки.

В основната пленарна част се представиха първите резултати от мащабното изследване „Microcredentials for VET and Labour Market Education and Training“, проведено в 42 национални рамки и 27 държави членки.

Изследването показва, че микроудостоверенията извън формалното образование се осъществяват чрез шест основни модела:

• микроудостоверения, издавани от университети и ПОО институции;
• професионални сертификати за компетентност;
• международни стандартизирани удостоверения;
• секторно признати квалификации;
• удостоверения, издавани от работодатели;
• отворени цифрови значки (badges).

Резултатите потвърждават, че микроудостоверенията запълват празнината между формалното образование и динамичните нужди на пазара на труда, но тяхната преносимост и доверие все още зависят от това кой ги издава и как се гарантира качеството.

Бяха разгледани реални примери от строителния сектор и културните и творчески индустрии (CCI). Джули Бьофис (EuropeOn) определи микроудостоверенията като „UFO – непознат обект за работодателите“, подчертавайки нуждата от яснота, прозрачност и социален диалог. В сектора на електрическите инсталации над 70% от предприятията са микрофирми, често без HR отдели, което изисква опростени, надеждни и цифрови механизми за сертифициране.

Беки Ричес (Materahub, Италия) представи казус от творческите индустрии, където 99% от фирмите са малки и средни предприятия и обучението е самоинициирано и неформално. Микроудостовенията в този контекст подпомагат мобилността, признаването на неформални умения и създаването на по-гъвкави професионални пътеки.

Основните изводи от практическото прилагане на модела на микроудостоверенията са следните:

• Микроудостоверенията могат да решават спешни дефицити на умения в бързоразвиващи се сектори;
• Необходима е съвместна разработка с индустрията за постигане на доверие;
• Доказателства за ефективност (влияние върху заетостта, продуктивността) са ключови за приемането им от работодатели;
• Включването им в Europass и дипломни приложения би повишило тяхната видимост и признание.

Беше представен националния модел за Унгария, въведен с Министерски указ №39/2024, който регламентира микроудостоверенията като част от системата за обучение на възрастни. Всички издадени удостоверения се регистрират в държавна дигитална система, имат стандартизирано съдържание и подлежат на външна оценка на всеки шест години.

Ключовите принципи:

• интегрирано осигуряване на качество в съществуващите системи (не отделна рамка);
• прозрачност и проследимост чрез дигитално издаване;
• засилена роля на Секторните съвети за умения при разработката и прилагането на учебните програми. .

Представи се и университетски подход, на примера на Франция, базиран на иновативна екосистема, основана на осигуряване на качеството:

• каталог от 36 квалификации, които водят до микроудостоверения, по soft skills и две по green digital transition;
• двуетапно проучване на удовлетвореността (в края и 6 месеца след курса);
• дигитални значки, валидирани чрез отворени стандарти;
• партньорства с компании като Thales, Safran и EDF;
• включване на микроудостоверенията в бакалавърски, магистърски и стажантски програми.

В последните сесии експерти от QQI (Ирландия), Nuffic (Нидерландия), KIC (Малта) и Института за образователни изследвания (Полша) разгледаха темите за преносимостта, признаването и дигиталните иновации.

Беше подчертано, че:

• липсата на общи критерии между секторите възпрепятства автоматичното признаване;
• цифровото удостоверяване е критично за изграждане на доверие между системите;
• микроудостоверенията са все по-често разглеждани като част от европейските рамки за цифрови умения и AI грамотност.

В заключителната дискусия, модерирана от Анастасия Пулиу, участваха представители на OECD, ETF и Engineering Education Australia.

Основната дискусия се оформи около следните въпроси:

• Какво е наистина новото в понятието „микроудостоверение“?
• Дали те насърчават равнопоставеност или създават нови бариери?
• Каква е ролята им в следващите 5–10 години?

Общото заключение: микроудостоверенията вече не са периферна форма на учене, а основен механизъм за гъвкаво, приобщаващо и ориентирано към резултати развитие на уменията.

Национален експертен екип по ПОО към ЦРЧР