Аналитична рамка на Cedefop за сравняване на ПОО

Докладът е изготвен като част от проекта на Cedefop Бъдещето на професионалното образование и обучение в Европа и цели надграждане и развитие на изводите от предишния проект (2015-18 г.) относно променящата се природа и роля на професионалното образование и обучение в Европа.

Проучването представя холистичен подход към разбирането и сравняването на системите за професионално образование и обучение (ПОО). Докладът въвежда 50 измерения за анализ на системите за ПОО, както и части от тях, структурирани според три припокриващи се основни перспективи: епистемологична и педагогическа; в образователната система и социално-икономическа или свързана с пазара на труда.

Резултатите от проучването показват голямо разнообразие в европейските системи за професионално образование и обучение, които имат своите специфични характеристики, като се отличават 30 (или повече) различни национални подходи към ПОО. Например, професионалното образование и обучение във Финландия се счита за равностойно на общото образование. Базираното в училище ПОО в Австрия, което се описва като отделна, но също толкова важна концепция като дуалното ПОО, също се възприема като равностойно или дори по-високо от общото образование. Въпреки, че в Австрия има различни видове професионални училища, училищното ПОО е тясно свързано с така наречените висши технически и професионални колежи. Те се оценяват по-високо от общото академичното образование, тъй като в допълнение към сертификата за завършено училищно образование, осигуряващ достъп до висше образование, завършилите получават диплома за ПОО, която е добре ценена от индустрията. ПОО, разбирано като основано на работа/дуално първоначално обучение, концепция, която се развива в Дания, Германия, Унгария и, по отношение начиракуването, в Австрия. В тази концепция са залегнали значителният принос на компаниите (финансово и като място за обучение) и силната координация между работодателите (и профсъюзите).

Въпреки разнообразните варианти основно се разграничават два подмодела. От една страна има професионално ориентирано училищно образование, което е базирано на дисциплинарния (предметен) подход, което основно се провежда в класните стаи (въпреки, че може да е базиран на работно място), а отношенията учител-ученик, вместо майстор-обучаван, са най-често срещаният модел. ПОО не е тясно свързано със спецификата на професията, а е насочено към по-широки професионални области, към средни и по-високи нива (ISCED-11 нива 3-5) и към млади хора (15-19 години), като осигурява достъп до висше образование. Индивидуалните или социални перспективи са изведени на преден план, например индивидуалното развитие и личностното израстване се оценяват като по-важни от осигуряването на квалифицирана работна ръка. Тази концепция е идентифицирана в Белгия-Фландрия, България, Испания, Малта, Румъния и Словения,до известна степен в Чехия и в балтийските държави.

Съществува и широка гама от по-специфично за професията висше и след средно образование, което също е насочено към млади възрастни (18-24) и за което осигуряването на квалифицирана работна ръка и навлизането в трудовия живот се счита за по-ценно. Този тип ПОО е по-разнообразно  в много други аспекти: нивата на образование варират от ниско до високо, както и нивата на умения; видовете доставчици, инструкциите и подходите за обучение могат да бъдат различни; а възможността да учиш в училище и на работно място, е част от една система. Това разбиране преобладава в Хърватия, Люксембург, Холандия, Полша и Португалия и до известна степен в Гърция.

Тенденции в оценяването в ПОО

Проучването показа, че оценяването непрекъснато се реформира в страните, обхванати от това проучване, което показва значението му за подобряване на качеството и стойността на ПОО. Начинът, по който оценяването се развива през годините, е тясно свързан с промените в методиката, по която квалификациите и учебните програми се описват и структурират. Преминаването към резултати от ученето и по-големият фокус върху гъвкавите и индивидуализирани учебни пътеки доведе до въвеждането на нови подходи към оценяването. По-тесните връзки с пазара на труда и участието на работодателите във всички аспекти на ПОО могат да се разглеждат като движещи фактори за въвеждането на съответните методи за оценка. Някои страни, обаче, поставят по-силен акцент върху крайните оценки, които обхващат цялата квалификация. В много страни е налице общо увеличаване на възможностите за валидиране и признаване на неформалното и самостоятелното учене. По отношение на използването на по-стандартизирани подходи за оценяване или по-индивидуални и гъвкави форми през последните години се очертава смесена картина. В някои страни двете тенденции присъстват едновременно. Картината е смесена по отношение на това дали едни и същи методи за оценяване се използват за всички учащи се или дали оценяването може да се адаптира към индивидуалните обстоятелства и нужди на учащите. Въпреки че писмените изпити остават често срещани във всички страни, има доказателства, че държавите все повече са възприели нови методи за събиране на доказателства за практически знания. Например, много държави са въвели финални практически изпити или задания, проекти и демонстрации на изпълнение на задача. Демонстрациите на умения също все по-често се извършват в реална работна среда и работодателите или други заинтересовани страни на пазара на труда все повече участват в оценяването на учащите в ПОО. В същото време може да се потвърди тенденцията към използване на дигитална оценка, която се засили по време на пандемията от COVID-19.

В рамките на проучването се разграничават три основни сценария за ПОО (и шест подробни):

а) плуралистично – с учене през целия живот като централна характеристика, в което разграничението между ПОО и общото образование става част от миналото;

б) чисто- с професионалната компетентност като централна отправна точка, с ясно разграничение от общото образование и определено върховенство на ПОО в образователната система;

(в) специфично – за определена цел, което на практика има само коригираща функция и второстепенна роля в образователната система и се свежда изключително до придобиване на квалификация, специфична за определена работа.

Външните движещи сили и вътрешните промени и тенденции в ПОО могат да бъдат картографирани емпирично, за да се разбере какъв е отговорът на ПОО на по-широка основа. Най-общо казано, те се различават по начина, по който взаимодействат със системата за ПОО и водят до:

а) укрепване на предназначението на системите за ПОО, стимулиране на търсенето на услуги (напр. по повод на нарастващи дефицити в уменията, предизвикани от технологичните промени);

(б) подкопаване на основата на системата за ПОО, когато спадът или промените в производството премахват възможностите за учене чрез работа (чиракуване)или когато се внедряват нови форми на работа, които изискват по-малко по обем обучение;

в) необходимост от незабавна промяна, когато, например,млади обучавани, свикнали с нови медии и цифрови инструменти, изискват нови форми на предоставяне на ПОО чрез цифрово обучение;

г) необходимост от дългосрочни промени, свързани със социални тенденции, като индивидуализирането на учебния процис, и които съответстват на нови концепции за работа и учене.

Повече информация на: https://www.cedefop.europa.eu/files/5592_en.pdf

Национален експертен екип по ПОО към ЦРЧР